Search

Стресът на работното място

Updated: Nov 10

Стресът не е просто психологическа реакция на стресираща ситуация. Мениджърите, които искат да разберат парадигмата за стреса и особено стреса на работното място, трябва да имат предвид, че стресът е взаимодействие между индивида и източника на изисквания в неговата среда. Нещо повече, това е състояние, което възниква, когато дадено лице е обект на изискване, което „надвишава неговите или нейните реални или очаквани способности да се справи успешно с изискването, което води до смущения в неговото или нейното психологическо равновесие” (Kolbell, 1995).



За да се появи негативен стрес, индивидът усеща изискването към него като заплашително. Това се случва на нивото на когнитивната оценка. Емоционалният, когнитивният, поведенчески и психологически отговор на стреса е в пряка връзка с характеристиките на стресора, ресурсите на работника да се справи и личните му характеристики.


Има много фактори, които допринасят за стреса на работното място. Тези стресови фактори включват възможностите на служителя за адаптацията към технологично променяща се среда. С други думи, някои хора имат капацитета и ресурсите да развиват своите умения, докато други може и да не притежават такъв капацитет.


Променящата се среда създава дистрес, когато това предизвикателство се възприема като заплаха за индивида и неговото или нейното благосъстояние.


Има хора, които работят в „токсична работна среда“. Токсичните работни места се характеризират с „безмилостни изисквания, екстремен натиск и безпощадност“ (Macklem, 2005).


Работещите в токсична работна среда оперират в постоянен страх, параноя и увеличени нива на тревожност. Усещането за заплаха, което възниква от високите очаквания и свръхконтрол от страна на управители/мениджъри, се счита за най-честата причина за продуциране на дистрес.


Служителите, преживяващи хроничен стрес на работа, са склонни да развият нестабилно кръвно налягане, повишени нива на холестерол, напрежение в мускулите, диабет, хипертония, язва, главоболие, злоупотреба с алкохол или други вещества, както и клинична депресия. Техният капацитет за концентрация и възпроизвеждане на информация силно намалява. Тези служители могат да преживяват значителна тревожност, гняв и/или раздразнителност (Israel et al., 1989), които да повлияят на капацитета им да поддържат междуличностни отношения дори извън организацията.


Стресът на работното място понижава продуктивността, увеличава работните отсъствия, създава дисфункционални модели в работната среда (Anderson & Puluch, 2001; Levin-Epstein, 2002).


Дистресът води до промени в работните навици, личностни изменения /или социално поведение/ и “бърнаут”. Смята се, че заболяванията, причинени от стрес, годишно костват около десет процента от приходите на бизнеса (Dyck, 2001).


Л.Р. Мърфи (1995) описва пет категории стрес на работното място:


1. Фактори, уникални за работната среда и дейността: Часове работа, ниво на автономност в работната среда, очакваното от работодателя темпо на работа, значението/смисъла на работата, същинската физическа среда, нивото на изолация от колегите, както и натовареността.

Особено негативно влияние могат да имат работата на смени, по-специфично нощните смени.


2. Ролята в организацията: Отнася се до нивото на отговорност, което служителят има на работното място. Особено изискващи и стресиращи са позиции, в които служителят трябва да докладва на няколко супервизори. Друга стресираща ситуация е, когато служителят трябва едновременно да изпълнява различни роли/задачи едновременно. Това понякога се случва, когато работодателят не е дефинирал ясно отговорностите/задачите и изискванията за тяхното изпълнение.


3. Кариерното развитие: То се отнася до нивото на сигурност за работата, повишенията или пониженията, възможностите за кариерно израстване в компанията/организацията. Във времена на технологични промени, големи сливания и придобивания, работниците са изправени пред предизвикателства като промяна на позиция, поемане на допълнителна отговорност и т.н. В същото време често те нямат възможност да се проявят, да покажат творческо мислене/справяне с работата. Това поражда усещане за „заседналост“ в позиция, която не позволява възможности за напредък.


4. Междуличностните отношения в работната среда: Стресът на работното място в тази категория основно е в отговор на проблемни отношения между администратори, колеги и/или хора, които работят на различни йерархични нива. Допълнителни стресори могат да бъдат дискриминация, заплахи и тормоз.


5. Организационна структура/климат: Стилът на ръководене от страна на мениджърския екип, смислено участие в процеса по вземане на решения. По същество, способността да се упражнява влияние върху заобикалящата среда чрез участие в планирането и изпълнението на работни задачи има положителни ефекти - намаляване на стреса, подобрено изпълнение на задачите, удовлетвореност и намалени психосоматични разстройства.


Всяка от петте категории показва, че стресът може да възникне в ситуация, при която е налице конфликт между служител и изискванията, поставени от работодателя. Когато служителят няма или има много малък контрол над ситуацията, стресът, който му позволява да толерира промените и предизвикателствата, се превръща в дистрес.


Мениджърската намеса


Мениджърите играят ключова роля при идентификацията и намесата при хроничен стрес на работното място. Р. Лазаръс /1991/ идентифицира три основни стратегии за намаляване на стреса, свързан с работата. Първата стратегия може да бъде приложена, за да се помогне на служителите да се справят с промяната в условията на труд. Това става чрез премахване на препятствия като претоварването с работа, неприятната заобикаляща среда, изолацията и липсата на автономност. Втората стратегия за намаляване на работния стрес цели да помогне на служителите да подобрят своето отношение със средата. С други думи, мениджърите предоставят на служителите услуги като асистентски програми или достъп до ресурси, които да им помогнат да се справят със стреса. Подобни програми биха помогнали на служителите да оползотворят поведенчески умения като нова диета, техники на медитация, релаксация.

Третата стратегия е да се помогне на служителя да идентифицира стресовата връзка между индивида и групата/работната обстановка, както и разработването на стратегия, която да намали напрежението в тези отношения.





В няколко изречения...


Стресът на работното място води до значителни психологически и финансови загуби, както за служителите, така и за тяхната организация. Този стрес се свързва с последващи физически заболявания на сърдечно-съдовата система, хипоадрения, имуносупресия и хронична болка. Стресът води до депресия, продължителна тревожност, песимизъм и отчуждение. Влиянието на тези симптоми върху организационния процес е значително и те водят до нездравословна работна среда, нисък морал, междуличностни конфликти, повишени разходи, намалена продуктивност и увеличени работни отсъствия.


Осигуряването на програми за психологическа помощ за справяне със стреса може да доведе до значително подобрение на продуктивността и подобрена динамика на работната среда.


Автор: Стефан Хранов, content creator в hOUR SPACE & hOUR THERAPY


Статията е базирана на следните източници:

  1. Thomas W. Colligan MSW & Eileen M. Higgins (2006) Workplace Stress, Journal of Workplace Behavioral Health

  2. J. M. Ravalier, P. Wegrzynek, S. Lawton (2016) Systematic review: complementary therapies and employee well-being. Occupational Medicine, Volume 66, Issue 6, August 2016, Pages 428–436

  3. L R Murphy (1996) Stress management in work settings: a critical review of the health effects


Още интересни и полезни статии:


Природата на стреса

Терапията и благосъстоянието на служителите

Добра комуникация и доверие – двата основни фактора за позитивна работна среда





36 views0 comments