"Психосоциалните рискове и стресът на работното място са сред най-големите предизвикателства за безопасността и здравето при работа”. Това е констатацията на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа.
Агенцията отчита значителното въздействие върху здравето на отделните лица, организациите и националните икономики, като почти половината европейски работници смятат стреса за обичайно явление на своето работно място, което е и причината за почти половината загубени работни дни.
hOUR THERAPY има за цел да помогне на компании и организации да се справят с това огромно предизвикателство.
Първата стъпка е разпознаването на самия проблем.
За да разберем стреса на работното място, първо трябва да обясним друг сложен психологически конструкт - самия стрес.
Стресът се определя като промяна в нечие физическо или ментално състояние в отговор на ситуации (стресори), които представляват предизвикателство или заплаха (Krantz et al., 1985; Zimbardo et al., 2003). В определени моменти ние се изправяме пред напрегнати ситуации, които изискват значително количество физически и/или ментални усилия.
Стресът помага на хората да постигнат целите си и ги мобилизира, когато трябва да преминат през предизвикателни ситуации. От друга страна обаче, стресът може да носи негативни преживявания, причинявайки значителен емоционален дистрес и физически заболявания.
В базовата си форма стресът се разделя на две категории – еустрес (позитивен или добър стрес) и дистрес (стресова реакция спрямо тези стресори, възприемани като негативни).
Примери за еустрес: раждане на дете, победа в състезание, брак, покупка на жилище, повишение на работа, създаване на нови приятелства, отбелязване на юбилеи и изобщо тази сила, която ни стимулира да сме продуктивни на работа и да се справяме с предизвикателните ситуации и задачи.
Дистресът пък е неприятен натиск/очакване да се справиш, когато е налице тежка, а понякога кризисна, ситуация, както и справянето с всекидневните стресори, които създават обща фрустрация.
Т.е. стресът може да ни помогне да постигнем целите си и да стимулираме продуктивността по позитивен начин, но, при наличие на определено количество интензитет или продължителност във времето, стресът може /и ще/ се превърне в осакатяващ – водещ до емоционални сътресения, прегаряне (т.нар. “бърнаут”), физически заболявания.
Най-общо, хората имат когнитивни, поведенчески, емоционални и физически реакции спрямо еустреса и дистреса. Тези реакции са директно обвързани с капацитета на отделния индивид да се справи с наличния стресор.
Когато хората нямат капацитет да се адаптират спрямо стресорите, може да се стигне до появата на хронични емоционални, психологически и физически усложнения, а някои от тях и летални (Zimbardo et al., 2003).
Американският психолог Ричард Лазаръс пише, че „стресът идва от всяка ситуация или обстоятелство, което изисква поведенческо приспособяване“ – „Всяка промяна, независимо дали добра или лоша, е стресираща, а независимо дали тя е позитивна или негативна, психологическият отговор е еднакъв“.
Усещането и възприемането на стреса изисква да използваме енергията и защитните ресурси на тялото. Тези ресурси започват да се изхабяват, когато продължителността на стреса нараства. Трите нива на стрес са остър, епизодичен и хроничен. Всяко ниво на стрес се асоциира с емоционални и психологически симптоми.
Острият стрес
Той се появява, когато върху индивида се поставят нови изисквания, натиск и очаквания, които са над адаптивния му капацитет. Те могат да дойдат под формата на нереалистични изисквания в работната среда, неочаквани срещи, които да осуетят опитите за завършване на работата, както и ситуации, които могат да причинят разочарование, но обикновено за кратък период от време.
Симптомите на остър стрес включват емоционално разстройство като повишена тревожност, безпокойство, разочарование и враждебност.
Физическите симптоми на острия стрес могат да включват умора, повишено кръвно налягане /временно/, ускорен пулс, замайване, главоболие, болка в челюстта, болка в гърба, невъзможност за концентрация, както и объркване. При острия стрес има ясно изразени приливи и отливи /настъпване и отстъпване/ на симптомите.
Епизодичният стрес
Този вид стрес включва критериите за остър стрес, но разликата е, че симптомите настъпват по-често и се повтарят – налице са множество епизоди.
Хората, които преживяват епизодичен стрес, имат тенденцията да проявяват агресивност, ниско ниво на толерантност, нетърпение и да преживяват чувство на спешност/неотложност.
Наред със симптомите, характерни за острия стрес, тези хора, които изпитват епизодичен стрес, са изложени на риск от сърдечни заболявания, болка в гърдите, астма, хипертония и постоянни главоболия.
Хроничният стрес
Той се характеризира с натрупване на стресори, които са продължителни, често – дългогодишни. Хроничният стрес е свързан със семейни проблеми, бедност, продължително заболяване, напрежение в работата.
Реакция на тялото на стресовите фактори
Един от пионерите в изследването на стреса, създател на теорията за адаптацията, Ханс Селие, описва триетапен общ модел на физически реакции в резултат на хронични стресови фактори.
Първият е “Етап на тревога” или “Етап на алармена реакция“. В тази фаза, която действа за кратко време, индивидът е физиологично подготвен да отблъсне стресора. Естествените енергийни и защитни ресурси на тялото се активират чрез хипоталамуса, който комуникира със симпатиковата нервна система, за да активира надбъбречните функции, които увеличават сърдечна честота, притока на кръв към мускулите, сърцето и мозъка и подготвят лицето за „битка или бягство“. Проблемът възниква, когато тялото е в продължително състояние на стрес, защото стресорът не е отстранен, но пък ресурсите на тялото се изчерпват.
Вторият етап е „Етап на съпротива“, в който тялото се адаптира към продължителното наличие на стресора, поради парасимпатиковата намеса за стабилизиране на телесните функции и намаляване на активността на надбъбречната жлеза.
Третият етап е „Етап на изтощението“, който се характеризира с нова поява на алармения етап (ако стресорът продължава да е наличен). Активирането на този етап би продължило за много кратко време, докато е налице и мощен отговор от автономната система, за да опита да регулира хормоналния отговор. В този етап жизнените ресурси на тялото са изчерпани от имунната система /имуносупресори/, което оставя индивида уязвим на болести и дори смърт.
Накратко, тялото преживява хипоадрения – състояние, при което то няма способността да се адаптира към стреса. Това може да доведе до синдром на раздразнените черва, хиперинсулинизъм, високо кръвно налягане, инфаркти, хронична умора, психоза, умора и симптоми на депресия.
Стресът е важна част от нормалното ни функциониране, но преминаването на определен праг (и особено хроничното натрупване) може да доведе до негативни, а в някои случаи и опасни последствия за психическото и физическото здраве. Постоянният работен стрес, обикновено свързан с високи очаквания, амбициозни срокове и конкуренция, може да доведе до т.нар. “бърнаут”, да увеличи тревожността, да доведе до загуба на кадри. Добрата новина е, че има какво да се направи.
Автор: Стефан Хранов, content creator в hOUR SPACE & hOUR THERAPY