Над 70% от работещите биха се срещали със специалист по психично здраве

В резултатите от проучването ни: Над 70% от работещите биха се срещали със специалист по психично здраве като част от социалните придобивки в компанията.

Свали PDF

Преди месец проведохме анонимна анкета сред работещите в български компании от всички икономически сектори на тема “Емоционално и психично здраве на работното място”. Целта ни беше да разберем какви фактори се намесват в работната среда през последните 12 месеца, доколко те повлияват на благосъстоянието и ефективността на работното място и доколко компаниите подпомагат психичното здраве на хората в екипите като част от политиките им да осигурят продуктивен работен процес.

Вече можем да споделим резултатите. Графично представени данни и анализ оформихме в кратък доклад, който може да изтеглите от линка по-долу, а тук ви споделяме какво ни направи най-силно впечатление.

За нас беше важно да проучим успяваме ли да се адаптираме по най-добрия начин към новото работно ежедневие, осъзнаваме ли какви точно са позитивите и негативите, както и има ли последици, положителни или не, които все още остават неразпознати.

Затова ви попитахме наблюдавате ли в работния процес: реактивно, вместо проактивно отношение; влошена колаборация; намалена ефективност; забавено изпълнение на задачите; често отсъствие от работа; чести конфликти и др. Въпросите засягат и индикаторите за психично здраве на работното място (workplace mental health) като прояви на депресия, тревожност, гняв, бърнаут и др.

Какво сочат показателите за продуктивност и психично здраве на работното място?

Въпреки че проучването няма за цел и съвсем умишлено не търси съпоставяне на благосъстоянието на работното място в условията преди пандемията и днес, не можем да не отчетем факта, че динамиката през последните почти две години са оказали влияние върху емоционалното и психично здраве и върху работния процес като цяло. Работещите усещат класическите симптоми на стрес и претоварване, работят повече часове, но с по-малка продуктивност, притесняват се да говорят с пряк ръководител или HR за емоционалния си дискомфорт, но търсят по-голяма информираност по теми, свързани с управлението на стреса и благосъстоянието на работното място.

Резултатите показват, че монетата има две страни.

Почти половината от респондентите - 45% потвърждават, че харесват промените в работния процес. Като най-голям позитив виждат възможността за работаот вкъщи - 84%. Хибридният или дистанционен режим на работа не е довел до драстично нарушаване на отношенията вътре в екипите и усещането за принадлежност към екипа.

В същото време обаче 74% отговарят, че изпитват обща умора без да могат да определят конкретната причина, 57% усещат загуба на мотивация, близо 30% определят психичното си здраве като “много лошо” и “лошо”, а 77% посочват, че биха се срещали със специалист по психично здраве като част от социалните придобивки в компанията.

Общото усещане за умора и загуба на мотивация може да бъде обяснено с това, че през последната една година хората работят повече часове - 63% от отговорилите. Бързата реакция на компаниите в пренасянето на процесите към дистанционно изпълнение направи служителите постоянно свързани с работата - служебен имейл или работен софтуер в извънработно време проверяват ежедневно, включително и през почивните дни, 55% от анкетираните.

Така приятното усещане, че имаме свободата да не сме ограничени в конкретни часове на задължително офисно присъствие всъщност има и друга страна - сливане на офисна и семейна среда. Половината от анкетираните - 50% смятат, че не успяват да поддържат баланса между личен живот и работа по време на хибриден или дистанционен режим на работа, а 43% споделят, че за последните 12 месеца им се е наложило поне един път да отсъстват от работа заради “прегаряне”, силно безпокойство, депресия или друг емоционален дискомфорт.

Дали съзнаваме или не, начинът, по който работим през последните месеци е довел до следните промени:

• Отнема ни повече време да се откъснем от работните теми и да преминем към другите важни неща в ежедневието ни - 60%

• Подхождаме с нежелание или отлагаме изпълнението на по-сложни проекти или такива, в които трябва да отстояваме позиция - 48%

• Над 50% потвърждават, че изпълнение на обичайни работни дейности е започнало да им отнема повече време, отколкото преди.

Последното е знак за намалена ефективност, което има пряко отношение към

производителността на компаниите. Това не означава задължително, че дейностите се

изпълняват некачествено, а само, че финализирането на една задача отнема повече време от обичайното.

Споделяме ли за стреса на работното място?

Само 28% от служителите потвърждават, че мениджмънтът в компанията се интересува

от психичното благосъстояние на хората в контекста на работните задължения. Огромната част - 72% смятат, че внимание на психичното здраве или не се обръща,

или това става само при възникнали проблеми.

За по-голямата част от работещите (76%) личните негативни преживявания водят до временно намалена ефективност и продуктивност, разсеяност и по-голяма раздразнителност. Ако прибавим и малката част от 6%, които посочват, че стигат до по-крайни изяви като отсъствия от работа, загуба на мотивация и смисъл и до чести конфронтации, на практика общо 82% посочват, че проблемите в личния живот се отразяват на професионалното им представяне.

Компаниите могат да се намесят чрез предоставяне на инструменти за справяне с напрежението от възникнали проблеми. Ако времето за преодоляване на личен дискомфорт се намали, служителите по-бързо ще се върнат в нормален режим на работа.

Ако хората изпитват емоционален дискомфорт, те са склонни да споделят най-вече с колега - 48%, и само 26% с пряк ръководител или спредставител на HR отдел - 11%. Най-много респонденти - 77% изразяват готовност да се срещат със специалист по

психично здраве като част от социалните придобивки на компанията.

Този тип грижа за служителите вече навлиза в политиките на компании у нас, към момента предимно в технологични фирми и такива от производствения сектор. На въпроса с какви допълнителни придобивки, програми и инициативи разполагате в компанията си, 9% споделят, че им е предоставена възможност за безплатни консултации с психолог и/или психотерапевт.

Почти 2/3 от анкетираните потвърждават, че биха участвали в групови обучения и уъркшопи по теми, обвързани с психичното здраве. Като се имат предвид изложените по-горе резултати, не е изненадващо, че като най-полезни теми за тренинги анкетираните посочват “Управление на стреса” и “Техники за справяне с тревожността”.

Какво могат да направят компаниите?

Продуктивният служител не просто се опитва да изпълни задачите си възможно най-бързо, но измисля изобретателни решения на проблемите и непрекъснато подобрява работата си, за да постигне най-добри резултати. Ефективните хора умеят да управляват времето си, концентрирани са, управляват стреса, имат вътрешна мотивация да изпълняват задачите без да се нуждаят от постоянни външни стимули, имат проактивен подход към начините за изпълнението на дейност или разрешаването на казус.

Компаниите, които нямат системи за подкрепа на благосъстоянието на своите служители, имат по-висок оборот, по-ниска производителност и по-високи разходи за здравеопазване, според Американската психологическа асоциация. Без да е първопричина, а по-скоро само допълнителен катализатор, пандемията направи още по-видно за работодателите, че, ако искат да привлекат и задържат ангажирани хора, грижата за психичното им здраве трябва да се нареди сред основните приоритети на компанията. Светът вече говори за менталната криза, която идва след пандемичната. От началото на тази година синдромът на професионалното прегаряне (burnout) е класифициран като професионален феномен и вече е част от актуализираната Международна класификация на болестите (МКБ-11) на Световната здравна огранизация.

Все още не знаем какви и колко продължителни ще са отраженията върху емоционалното и психично здраве на хората. Важно е правилно да се адаптираме към променящата се среда, да оползотворяваме максимално позитивите и да се вглеждаме има ли привидни ползи, които крият и друга страна, ако не ги управляваме правилно.

Ако харесваме свободата да не сме затворени във фиксирани часове от деня в офис, но в същото време работим повече часове, приключваме задачите по-бавно и губим баланса между личен и професионален живот, то неминуемо полезното ни действие и в двете сфери ще спадне.

Решението е в грижата за емоционалното здраве наравно с тази за физическото. Добрата новина е, че работодателите имат полезно действие и то е да включат грижата за менталното здраве на екипите в политиките на компаниите за задържане и лоялност на служителите.

Вижте всички гафики и подробен анализ в пълния документ.

Свали PDF

В анкетата ни “Емоционално и психично здраве на работното място” се включиха 207 работещи в компании от цялата страна, от всички икономически сектори - 30% от анкетираните работят в компании в сектор технологии, 15% в търговия и услуги, 11% в медии, комуникации и реклама, 2% в производство, а останалите 42% са посочили “друго”.

Част от въпросите дават възможност за отбелязване на повече от един отговор, затова резултатите от някои въпроси, посочени в проценти от общия брой анкетирани, надхвърлят 100%.

Екипът на hOUR THERAPY благодари на всички, които се включиха в анкетата и на партньорите, които обърнаха внимание на темата като я споделиха, както и на организациите и медиите, които я разпространиха, в това число Българска стопанска камара, Българската финтех асоциация, Инвест София, Dev.bg, DevStyleR.bg, Framar.bg, HRindustry.bg, Innovative Sofia, JobTiger, Община Смолян и др.