Поддържането на положителна работна атмосфера и подобряването на благосъстоянието на служителите е сериозно предизвикателство за организациите
.
Работата, особено напрегнатите условия на работното място или тежките изисквания, може до голяма степен да окажат влияние върху здравето и благосъстоянието на работниците. Данни на Chartered Institute of Personnel and Development от 2014-а показват, че стресът е най-честата причина за дългосрочно и втората най-честа причина за краткосрочно отсъствие от работа във Великобритания за работници, които не са заети с физически труд. Нещо повече, британският Офис за национална статистика излиза с оценка, че загубените дни заради стрес, депресия и тревожност през 2013-а на Острова са 15 милиона и 200 хиляди.
Джон Иванчевич, известният автор на книгата “Organizational Behavior and Management”, която наскоро се сдоби с десето издание, пише за три нива на намеса на работното място, които целят повишаване на благосъстоянието на служителите - първично, вторично и третично. Първичните мерки целят да се елиминира източникът на напрежение в рамките на организацията, като се промени мениджърският подход или организацията на работа. Примери са промяна в темпото на работа и предефиниране на работните позиции. Вторичните мерки включват помощ за индивидите, за да се справят те със стреса на работното място, като така се предотвратява хроничният стрес, който води до здравословни проблеми. Тук в употреба влизат когнитивно-поведенческите техники, които помагат на служителите да се справят с тежки мисли и емоции, когато са изложени на стресови ситуации. Използват се методи като медитация и релаксация, но и други видове техники, включително времеви мениджмънт и поставяне на цели. Третичните мерки, в които попадат програмите за психично здраве за работниците, са много често това, от което служителите имат нужда, когато дълго време са поставени в стресова работна среда.
Неслучайно редица организации прибягват до програми за подпомагане на служителите, включително до програми за психично здраве, предоставяни от външни консултанти и терапевти. Често те се оказват изключително успешни.
Проучване на Нидерландската организация за приложни научни изследвания, публикувано от Американската психологическа асоциация, показва, че служителите, които са били в болничен заради проблеми с депресия или тревожност, се завръщат на работа по-бързо и не страдат от негативните ефекти на тези ментални проблеми, когато им е осигурена психологическа помощ. “Хората с депресия или тревожност могат да отсъстват често от работа, за да се справят с проблемите си”, казва водещият автор на изследването - Сузане Лагервелд. “Въпреки че завръщането на работа не е стандартна част от терапията, изследването ни показва, че интегрирането на стратегиите за завръщане на работното място в терапевтичния процес води до по-малко пропуснати работни часове, без това да се отразява негативно на психологическото благосъстояние на работниците в продължение на година (колкото продължава изследването - б.а.)”.
Изследването, проведено в Нидерландия, проследява 168 служители, 60 процента от тях жени, които са били в болничен заради психологически проблеми като тревожност, лека форма на депресия и т.н. Те са получили различни видове терапия от дванайсет сесии в продължение на средно шест месеца. Авторите на изследването са се свързвали с тях на тримесечни интервали в продължение на година. Почти всички, които са обект на проучването - 99 процента, поне частично са се върнали на работа в последвалата година. Повечето служители са се върнали на работа постепенно, а едва 7 на сто са влезли директно в офиса след края на отпуската си по болест. Всички участници са имали по-малко психически проблеми по време на терапията, независимо кой от предложените терапевтични варианти са използвали, а най-силното намаляване на симптомите е наблюдавано в първите няколко месеца.
“Отсъствието от работа има пряк ефект върху благосъстоянието на хората. Тези, които не могат да участват в работния процес, губят важен източник на социална подкрепа и междуличностни контакти”, коментира Сузане Лагервелд. “Те могат да загубят част от източника си на средства и съответно да задълбочат психологическите си проблеми. Ние показахме, че служителите с ментални проблеми могат да разчитат на ползите от терапевтичната намеса, която да им даде възможност да се върнат на работа”.
Изследването на Лагервелд твърди, че работодателите, чиито работници се връщат по-рано на работа, могат да си спестят около 20 процента от разходите, а според проучването, това възлиза на 5 275 щатски долара на служител. Данните са базирани само на заплатата, която се плаща по време на болничен и не включва загубата на производителност или наемане на заместници.
Прилагането на програми за терапия и психологически консултации за служителите на компаниите могат да предотвратят отсъствия от работа, да подобрят концентрацията и производителността, а най-вече биха довели до по-добро възприемане на работната среда, подобрявайки и атмосферата в офиса.
Автор: Стефан Хранов, content creator в hOUR SPACE & hOUR THERAPY
Използвани източници:
Systematic review: complementary therapies and employee well-being
J. M. Ravalier, P. Wegrzynek, S. Lawton
Chartered Institute of Personnel and Development. Absence Management: Annual Survey Report 2014 [Online]. CIPD2015. http://www.cipd.co.uk.ezproxy.ub.gu.se/binaries/absence-management_2014.pdf (3 September 2015, date last accessed).
“Work-Focused Treatment of Common Mental Disorders and Return to Work: A Comparative Outcome Study,” Suzanne E. Lagerveld, MS, and Roland W. B. Blonk, PhD, TNO Quality of Life/Work & Employment Hoofddorp, The Netherlands; Veerle Brenninkmeijer, PhD, Leoniek Wijngaards-de Meij, PhD, and Wilmar B. Schaufeli, PhD, Utrecht University; Journal of Occupational Health Psychology, Vol. 17, No. 2.
Още полезни статии по темата: