Прегарянето във взаимоотношенията се прокрадва тихо, независимо дали сте заедно от няколко месеца или имате дългогодишен брак. Това е често явление, което не е задължително да сигнализира, че връзката е изчерпана.
Прегарянето във връзката често възниква, когато един или и двамата партньори, влагат твърде много енергия в нея, но чувстват, че получават малко или нищо в замяна. Постепенно това започва да тежи. Осъзнаването, че започвате да се чувствате отдалечени от партньора си, може да ви помогне да предприемете нужните стъпки да преоцените собствените си нужди.
Вариант да го направите е да започнете да фокусирате енергията си върху вас, да се погрижите за емоционалните си нужди. По този начин ще захраните и връзката, вместо да се чувствате изхабени и изтощени през цялото време. В съвременното общество са разпространени вярвания, че човекът до нас трябва да може постоянно да откликва и отговаря на много наши нужди и срещата с реалността, която, разбираемо, показва, че това не е така, може да доведе до много неосъзнати разочарования и емоционална неудовлетвореност.
И отново първата стъпка е да се отделите и да помислите. Какво се обърка? Защо изпитвам умора във връзката си? Кога започна този процес? Доколко аз съм отговорен/на за това?
Щом получите някои отговори, предприемете нужните стъпки, за да отделите време за себе си - може да се окаже, че имате нужда от повече срещи с вашите приятели, без партньора, нужда от повече време, в което сте се отдали на хобито си, на нещо, което преди сте правили, но сте “жертвали” в името на връзката.
Да се върнете към занимание, което обичате или да започнете нещо ново, не просто не е “предателство” към връзката и партньора, напротив - това е източник на вълнение, на нови теми, за които да споделяте.
Когато сте в състояние да действате и мислите от място на вътрешна радост, спокойствие, мир и увереност, седнете със своя партньор и му обяснете своите нужди, какво можете да дадете, какво бихте желали да получите.
Да пуснем контрола!
Много хора не успяват да се доверят на другия да води. Страхът от пускането на контрола е в основата на това винаги да искаме да сме начело, да взимаме решенията. Това може да ни направи ригидни, винаги нащрек, което пък води до прегаряне във връзката.
Ако разберем, че единственото нещо, което контролираме, сме самите ние - нашите действия и избори, тогава ще започнем да работим върху това да култивираме повече усещане за сигурност и безопасност в нас самите. Ще “пуснем контрола” над неконтролируемото - т.е. другите. Именно този опит да контролираме това, което не можем да контролираме, е едно от най-изтощаващите действия, които в дългосрочен план водят до умора и разочарование.